Днес, когато отбелязваме 145 години от Освобождението на България, кметът на община Георги Дамяново Нина Петкова, жители на село Гаврил Геново и децата от ЦНСТ (Центъра за настаняване от семеен тип) поднесоха цветя пред паметната плоча на щабс кап.Антон Петрович Кожухарски, първият българин загинал в Освободителна война.
Възпитаниците на социалното заведение, под ръководството на секретаря на читалището в Гаврил Геново Десислава Валериева, рецитираха стихове и изпълниха химна на Републиката.
Кметът на селото Филип Филипов разказа на децата интересни истории от живота на кап. Антон Петрович Кожухарски.
Антон Петрович Кожухарски е роден в село Соточино /дн. Гаврил Геново/. Като малък той бил овчарче, пеел много хубаво и свирел на гайда.Тежкият живот принудил момчето да избяга във Видин. Тук той станал кочияш на тамошния руски консул. С него по-късно, когато започнала Кримската война /1853 г./, той заминал за Русия. Там, в Одеса, неграмотния до тогава Антон се научил да чете и пише, след което се записал и завършил военното пехотно училище. Записал се да служи в 54-ти пехотен Мински полк.
През 1876 година Антон Петрович / така вече го наричали/ напуснал полка и като доброволец при ген. Чернаев участвал в Сръбско-турската война. Когато войната завършила, той се прибрал в Русия, за да потегли на следващата година отново на бой срещу турците, този път за Свободата на своята родина. Понтонът, който командвал Антон Петров, бил включен във втория ешалон. Турците правели отчаяни опити да задържат декабриращите войски. Водата вряла от куршуми и снаряди. Много от понтоните били засегнати, а 19 от тях продупчени и потънали. Така преди да стъпят на отсрещния бряг, загинали и се удавили близо 300 души.
Засегнат от куршумите бил и понтонът на Антон Петров. Когато той дал заповед на войниците си да се спасяват било вече късно. Капитан Антон Кожухарски бил тежко ранен, но все пак успял да се добере до българския бряг, където издъхнал от раните си. Трупът му бил намерен край брега на Дунав. Сбъднала се мечтата на героя, който неведнъж преди това казвал на другарите си: „Веднъж да целуна родната земя, пък тогава да умра!“
Името на Антон Петров Кожухарски, първият българин загинал през Освободителната война, е вписано със златни букви на един от паметниците край Свищов.
