Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча“
Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча“ се намира на 105 км от София в Чипровския дял на Стара планина, на около 20 км от областния град Монтана. Лопушанският манастир е национален паметник на културата.Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена. Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура, каменни пластики, поради което е обявен за национален паметник на културата през 1973 г.
На мястото на сегашния манастир някога е имало друг, построен през Второто българско царство, който бил разрушен по време на турското нашествие. Светата обител е била опожарена до основи през 1678 г. и при пожара са унищожени всички писмени доказателства за съществуването му дотогава. През 1850 г. Димитър Тончов от Берковица получава голямо наследство от родителите си, приема монашеството и всичките си пари влага във възстановяването на манастира и изграждането на църква. Купува даже от султана правото да построи сграда, по-висока от джамия.
Вече като архимандрит Дионисий, Димитър Тончов става и първият игумен на Лопушанския манастир след опожаряването му. Жителите на село Лопуш пък дарили земи за изграждането на новия манастир и заради този жест и до днес манастирът е известен с името Лопушански.
В периода 1850-1856 г. била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Църквата на манастира е построена за шест години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора-строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът изпратил отново майстора до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница и така изпълнил точно задачата. Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски – племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България.
Интересен факт е, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж с размахана сабя и подпрян на пушка. Храмът не е изографисан, но има един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора Стойчо Фандъков, с истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски. В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица – поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата да се намират. През Възраждането в Лопушанския манастир е действало килийно училище, манастирът е била средище на националноосвободителните и църковните борби. Особено активно участие взема йеромонах Дионисий, по това време там отсядали воеводите Панайот Хитов, Филип Тотьо, Иван Кунин и други.
Съхранена и до днес е построената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура в двора на светата обител. За богослужение през студените месеци се използва малката черква „Рождество Богородично“, наричана още „зимна“. Тя е и параклис-костница, в който се съхраняват костите на загинали в Чипровското въстание местни хора.
Лопушанският манастир е бил любимо място на Иван Вазов – по време на престоя си тук той създава част романа си „Под Игото“. През периода през 1879-1881 г. писателят е бил назначен за околийски съдия в Берковица.
През 2014 г. в църквата на манастира е открита зазидана икона на повече от 320 г. В тайник в стената е намерена напълно запазената икона, която най-вероятно е скрита там през 1688 г. Иконата е открита благодарение на пророческия сън на Мария от София, която обяснява на епископ Сионий да изкопаят ценната икона от точно определено място в черквата. Тя дава точни инструкции – да се търси до свода на прозореца в ляво, на височина от метър и половина.
Епископ Сионий се съгласява и чудото се случва – точно на това място в стената се отваря ниша, в която стои старинна икона на Богородица с Младенеца. Иконата е единствената вещ, спасена от първия манастир, опожарен и унищожен след Чипровското въстание през XVII век.
Иконата била увита в ръчно тъкана кърпа, която била напълно изгнила. Самата икона е запазена напълно непокътната. Епископ Сионий смята, че е била изографисана в годините, когато на това място е имало стар манастир. Възможно е иконата да е чудотворна и да е скрита, за да бъде запазена от нашествия и унищожение. За това говори фактът, че иконата на Дева Мария с Младенеца има сребърен обков, а традицията е да се обковават със сребърен обков иконите, които са чудотворни или особено почитани. На гърба на откритата светиня ясно личи, че е била в храм, където е имало пожар и от едната си страна е обгоряла. Там са изобразени два вечно зелени кипариса, които са символ на непреходността на Православието. Между тях е изографисана финикова палма, която според преданията олицетворява Божията благодат.
Друга забележителност на манастира е 5-метрова дървена статуя на Свети Йоан Предтеча. Изваяна е от огромна секвоя, посадена в чест на раждането на цар Симеон II, но клоните u започнали да пречат на манастирските сгради. Статуята е изработена от майстор Марин от Червен бряг, който всички наричат Мичо. Близо месец му е отнела резбата на благославящия Йоан Кръстител със свитък от Новия завет в лявата ръка. Това е най-голямата дървена статуя не само на Балканите, но и в Европа. Защитена е от влага и суша с импрегниращ разтвор. От останалия дънер на секвоята майстор Мичо издълба разтворено Евангелие с картини от житието на Христос. Произведението също е поставено в двора на манастира.
През последните години Лопушанският манастир се утвърждава като духовно-просветен център. Много поклонници се стичат в светата обител, за да слушат беседи изнасяни от духовниците. През лятото в манастира се организират безплатни детски лагери. Децата летуват на смени от по десет дни. По време на пребиваването си те се посвещават в духовните ценности, получават религиозна просвета. Освен това всеки ден спортуват и са сред дивната природа в региона.
Понастоящем Лопушанският манастир е действащ – мъжки. Обителта разполага с 25 стаи за гости и ресторант – магерница. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари – Деня на Св. Йоан Кръстител.
На територията на общината има общо 16 бр. археологически обекти. От късната желязна епоха има останки от крепост в землището на с.Говежда. От античността са останали общо 5 бр. обекти, всичките крепости, които са на мястото на крепости от Тракийския период. От Средновековието има 2 бр. обекти в землището на с.Говежда и с.Еловица, които са крепости и се припокриват със същия тип обект от античността. Най – голям е броят на античните обекти, което говори за разцвета на района в годините на траките и Римската империя. Там са намерени и са музейни експонати оръдия на труда, оръжия, монети, битова и строителна керамика. От тях се съди за поминъка в този край – земеделие, овцевъдство, златодобив.
Нематериалното културно наследство
– народни занаяти – килимарство / чипровски килими/ в с. Копиловци и Главановци;
– документално наследство – съхраняват се документални материали от бита, нравите, обичайте и традициите във всички читалища;
– устна традиция и език – характерен торлашки диалект;
– обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания: „Йордановден” и „Ивановден” – къпане за здраве в с. Копиловци, с.Говежда и с.Георги Дамяново; „Трифон Зарезан” – всички села; „Лазаров ден” – всички села; „Изпращане на старокя” – с. Говежда; „Кичене на уруглица”- с. Дълги Дел, „Еньовден” – с. Дълги дел, „Гонене на змей” – с. Копиловци.
