По земите на Община Георги Дамяново е имало живот от древността. Първите находки, доказващи човешко присъствие в най-далечното време на обитаване са от II-ри до V век от новата ера между селата Чемиш и Каменна Рикса, в подножието на Веренишкото бърдо. В пространствено отношение обектите са разположени по периферията на основните структурообразуващи направления – течението на река Дългоделска Огоста и пътят в близост до него. Тази пространствена структура е обусловена от традиционните дейности свързани с добив на златни и сребърни руди, тяхната обработка и транспортиране на ценните метали. Намерени са останки от късната желязна епоха, от античността, ранна и късна римска епоха, от средновековието.
За добива на златоносна руда в миналото говорят откритите рудници в околностите на с. Дълги дел. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. По протежение на 15 километра в река Дългоделска Огоста се виждат плаварските грамади с изхвърлени камъни още от римско време.
За добива на златоносна руда в миналото говорят откритите рудници в околностите на с. Дълги дел. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. По протежение на 15 километра в река Дългоделска Огоста се виждат плаварските грамади с изхвърлени камъни още от римско време.
Историята разказва, че римският император Октавиан Август, известен още като Гай Юлий Цезар Октавиан, запознат и заинтересован от находищата на злато край Дълги дел, заповядал на римските войници да промиват златоносния пясък от водите на реката. Това предание обяснява защо реката носи неговото име Агустос, сега Огоста.
В землището на село Дълги дел има зидове, останали още от римско време. От селото до местността “Буков брод”, та и до изворите на река Огоста цялата долина е изпълнена с големи грамади от речни камъни, струпани при плавенето на злато. Тези необичайни плаварски грамади – дълги 40-50 метра, широки 15-20 метра и някои високи 4-5 метра. В селото се предава от поколение на поколение една легенда. Когато майките-робини работели, една сляпа старица люлеела 99 люлки с малки деца на ясеново дърво. Минал римският цар и попитал старицата защо люлеела толкова много люлки, а тя му отговорила: “Бог се ненабогувал, цар се не ненацарувал. Що свет погина мене са дали най-леката работа. Тогава римският цар отговорил “До време, бабо, до време!” И наредил да пуснат майките робини. Това бил Октавиан Август.
Най – много обекти от различните епохи, концентрирени на едно място има на връх Шурданица, над с.Еловица – крепост и останки от ранножелязна, антична и средновековна епохи в местността Шипоченско кале. От римската епоха са намерени крепости. Следи от Средновековието са открити край с.Говежда – крепост и селище. Още от Аспарухова България тези земи са българска територия. За Второто българско царство е характерно феодалното разделение на земите и честите войни между владетелите. Територията преминава ту под българско, ту под сръбско владение. През ХІV век цар Иван Срацимир води обречени на провал войни за запазване на Видинското царство първо с унгарския крал Лайош І Велики, а по-късно с Османската империя, като през 1396г. окончателно пада под турско владение. По време на Османския период християнското население остава най-многобройно в района и продължава да се занимава с традиционните си дейности.
В края на ХVІІ век в северозападния край на България се водят въоръжени конфликти, свързани с войната на Високата порта с Австрия, вдига се Чипровското въстание през 1688г., което бива жестоко потушено, а Лопушанският манастир и селата разрушени и опожарени. През 1850г. след Видинското въстание се издействат редица права за населението на областта и дори се обсъжда въпросът за автономия на Северозападна България. След Освобождението на България от Османското владичество, населението на общината взима активно участие в балканските и световните войни за запазване границите на България. За това свидетелстват множеството войнишки паметници. Населението на общината е участвало в Септемврийското въстание от 1923г, потушено на 5 септември същата година. Събитията от този ден стават причина Антон Страшимиров да напише своето „Кърваво хоро“.
Центърът на Община Георги Дамяново е село Георги Дамяново, което се намира на път III-1024, между Лопушански манастир от юг и с.Гаврил Геново от север. Георги Дамяново е старо селище. С името Лопушна то се споменава от 1576г. в турските регистри . Административно е било към Берковица. От 1920 г.до 1923 г. и в 1931 г.е било комуна. В селото е изграден първият селски партиен дом , запазен и до днес. Първото основно училище е от 1839г., Читалището е наречено „Трудолюбие“ и е основано в 1899г
Най – голямото село в общината е с. Копиловци, което се намира на 36 км на запад от гр. Монтана , в подножието на Чипровско – Берковската планина, която е част от Западна Стара планина, в подножието на връх Копрен , с височина 1964 м.н.в. Копиловци се споменава за първи път в турски регистри в 1666г. под името Копилуфча. През XIII век в него се заселват саксонци – католици, които се занимават с рударство, занаяти и търговия. По това време в селото има училище и францискански манастир. Жителите на Копиловци участват в Чипровското въстание в 1688г., cлед потушаването му селото е разграбено и опожарено. Заселено е отново през началото на XVIII век . Запазени са „ латинската чешма“ от около XIII век и основите на католическата църква. В 1823г. е основано първото училище, в 1890г. е създадено Читалището „ Климент Охридски“, а в 1868г. е построена църквата“Св. Архангел Михаил“ с ценни икони, рисувани от Николай Доспевски. В околностите на селото са красивите връх „Копрен“,местностите „Равно буче“, “Калиманица“ и „Деяница“, както и красивите водопади Дуршин скок, Ланджин скок и Водния скок.
В землището на село Дълги дел има зидове, останали още от римско време. От селото до местността “Буков брод”, та и до изворите на река Огоста цялата долина е изпълнена с големи грамади от речни камъни, струпани при плавенето на злато. Тези необичайни плаварски грамади – дълги 40-50 метра, широки 15-20 метра и някои високи 4-5 метра. В селото се предава от поколение на поколение една легенда. Когато майките-робини работели, една сляпа старица люлеела 99 люлки с малки деца на ясеново дърво. Минал римският цар и попитал старицата защо люлеела толкова много люлки, а тя му отговорила: “Бог се ненабогувал, цар се не ненацарувал. Що свет погина мене са дали най-леката работа. Тогава римският цар отговорил “До време, бабо, до време!” И наредил да пуснат майките робини. Това бил Октавиан Август.
Най – много обекти от различните епохи, концентрирени на едно място има на връх Шурданица, над с.Еловица – крепост и останки от ранножелязна, антична и средновековна епохи в местността Шипоченско кале. От римската епоха са намерени крепости. Следи от Средновековието са открити край с.Говежда – крепост и селище. Още от Аспарухова България тези земи са българска територия. За Второто българско царство е характерно феодалното разделение на земите и честите войни между владетелите. Територията преминава ту под българско, ту под сръбско владение. През ХІV век цар Иван Срацимир води обречени на провал войни за запазване на Видинското царство първо с унгарския крал Лайош І Велики, а по-късно с Османската империя, като през 1396г. окончателно пада под турско владение. По време на Османския период християнското население остава най-многобройно в района и продължава да се занимава с традиционните си дейности.
В края на ХVІІ век в северозападния край на България се водят въоръжени конфликти, свързани с войната на Високата порта с Австрия, вдига се Чипровското въстание през 1688г., което бива жестоко потушено, а Лопушанският манастир и селата разрушени и опожарени. През 1850г. след Видинското въстание се издействат редица права за населението на областта и дори се обсъжда въпросът за автономия на Северозападна България. След Освобождението на България от Османското владичество, населението на общината взима активно участие в балканските и световните войни за запазване границите на България. За това свидетелстват множеството войнишки паметници. Населението на общината е участвало в Септемврийското въстание от 1923г, потушено на 5 септември същата година. Събитията от този ден стават причина Антон Страшимиров да напише своето „Кърваво хоро“.
Центърът на Община Георги Дамяново е село Георги Дамяново, което се намира на път III-1024, между Лопушански манастир от юг и с.Гаврил Геново от север. Георги Дамяново е старо селище. С името Лопушна то се споменава от 1576г. в турските регистри . Административно е било към Берковица. От 1920 г.до 1923 г. и в 1931 г.е било комуна. В селото е изграден първият селски партиен дом , запазен и до днес. Първото основно училище е от 1839г., Читалището е наречено „Трудолюбие“ и е основано в 1899г
Най – голямото село в общината е с. Копиловци, което се намира на 36 км на запад от гр. Монтана , в подножието на Чипровско – Берковската планина, която е част от Западна Стара планина, в подножието на връх Копрен , с височина 1964 м.н.в. Копиловци се споменава за първи път в турски регистри в 1666г. под името Копилуфча. През XIII век в него се заселват саксонци – католици, които се занимават с рударство, занаяти и търговия. По това време в селото има училище и францискански манастир. Жителите на Копиловци участват в Чипровското въстание в 1688г., cлед потушаването му селото е разграбено и опожарено. Заселено е отново през началото на XVIII век . Запазени са „ латинската чешма“ от около XIII век и основите на католическата църква. В 1823г. е основано първото училище, в 1890г. е създадено Читалището „ Климент Охридски“, а в 1868г. е построена църквата“Св. Архангел Михаил“ с ценни икони, рисувани от Николай Доспевски. В околностите на селото са красивите връх „Копрен“,местностите „Равно буче“, “Калиманица“ и „Деяница“, както и красивите водопади Дуршин скок, Ланджин скок и Водния скок.